Спомените са ключ към миналото, към прекрасни изживявания или трагични последствия. Когато чрез спомените отключиш затихнали чувства, когато си представяш минали картини и се върнеш към тогавашното си Аз или когато си спомниш колко невеж, лекомислещ и свободен си бил.. Чудил ли си се дали трябва да плачеш или да се смееш на това, което е било? Представи си да можеш да се върнеш, да поправиш всичко, за което си плакал и да преживееш отново онези великолепни и пленяващи моменти, които ти дават сили. Би ли поискал подобно нещо? Аз не бих! И защо, ще попитате автоматично. Защото тези преживявания, които са се превърнали в спомени, ни правят хората, които сме. Личностите, които сме градили през годините, се стремят да имат повече и повече невероятни моменти, които рано или късно постигат. Лошите спомени вече са останали като защитна реакция и когато наближи подобна се появява онова чувство, което ни предпазва от повторно страдание. Всичко това ни създава и възпитава по един или друг начин. За това, колкото и грешки сте правили, през мимолетния си живот, помислете дали си е заслужавало. И дори да не познавам никого, бих казала, че са си заслужавали, щом четете това!